у дома Карта на сайта Напиши писмо
Полезна информация за руския език, култура на речта, литературата и съвременния литературен език на портала Textologia.ru
Сайт - енциклопедия по литература и руски език, библиотека от полезни материали и статии по филология
Какво означава Воланд?
Преди августинската конгрегация Доминик де Гусман беше пламенен почитател на каузата си. Той беше този, който през 1205 г. ...
Кой създаде Quenya?
Основателят на езика Quenya е английския лингвист, филолог и писател JRR Tolkin (...
Фото конкурси с награди
Международен фото конкурс PhotoPrize.ru с награди!
Tekstologiya.ru Tekstologiya.ru Руски език Руски език синтаксис синтаксис оферта оферта Синтаксис функциите в изречението и текстовата структура

Синтаксис функциите в изречението и текстовата структура

Синтаксис функциите в изречението и текстовата структура

Автор: Е.В. Филатов
(Кандидат по филология, доцент, ръководител на катедрата по чужди езици)
Институт по туризъм в Донецк)

Въпросът за минималната речева единица, въз основа на която генерирането на речта и всички съставни структури, включително текстът, се генерира, остава проблематично за днес, без еднозначно решение. Това показва не само неговата сложност, но и недостатъците на методологически характер в подхода към неговото изследване. Естествено, обективните резултати са възможни само с адекватен подход и използване на съответните принципи, методи и методи за решаване.

Изглежда, че е достатъчно да се разбере как се съставя изречение като структура на реч, изразяваща завършена мисъл, за да се разбере какво е оригиналното слово на речта и как процесът на възпроизвеждане протича като цяло.

Изречението е структура на речта, която може да бъде определена като фрагмент от текста, но може да се квалифицира и като минимален текст на изключително лаконичен жанр (поговорка, поговорка, парадокс, афоризъм, стихотворение, епитафия и т.н.). Да предположим, че следното най-просто изречение е минималният текст:

Момчето хвърли топката.

В устната комуникация, благодарение на специфична интонация, нейната структура е съвсем определена - тя винаги ще отразява едно съдържание. Неговата интонация е най-важният начин за предаване на конкретно съдържание, изразено от значими речни единици. Благодарение на това, той се възприема от слушателите по начина, по който го описва говорителят: той го формира от минималните речеви единици и техните значения и чрез интонацията им показва как трябва да се разбира. Така че интонацията е начин за интерпретиране на съдържанието.

В писмена форма това е двусмислено - нито структурно, нито по същество. Нейната структура, интонация и съдържание може да се установи само чрез контекста. Така че, като отговор на въпроса "Какво се е случило?" Като показва пълното невежество на въпроса, то се състои от един синтагма, отразяващ еднозначен факт:

Момчето хвърли топката. (1)

Един синтагма и едно изречение. Това е минималната структура и минималното съдържание, което е напълно корелирано с въпроса. Можете дори да кажете минимален текст, който съдържа изчерпателна информация. Всички компоненти в него трябва да бъдат изрично изразени, което улеснява прехвърлянето на съдържание.

Отговорът на въпроса "Кой / хвърли топката?" Също като самия въпрос има съставена структура и съдържание. Навън това изглежда като едно и също изречение, но се състои от два синтагма със значението на субекта и неговите действия по отношение на обекта:

Момчето / хвърли топката. (2)

Съдържанието на синтагмата хвърли топката, известна на търсещия въпрос. Той не знае предмета на действието. Ето защо структурата на предложението се състои от два синтагма, със задължителна пауза между тях. Ситуацията, позната от синтагмата, излъчи топката, можете да пропуснете. Неговата яснота не е необходима. В отговора е необходим синтагма, който предава нова информация ( Boy ). Въпреки това, както разпитващият, така и респондентът в разбирането на съдържанието вземат предвид и двата синтаг - изрично и имплицитно.

В интонацията тези синтагми не само се обединяват в речта, но и се контрастират помежду си на базата на непознатоста на популярността на отразения фрагмент от съдържанието.

В отговора на въпроса "Какво / хвърли момчето?" Синтагматичната структура също е двукомпонентна. Но това се различава от предишния състав на синтами:

Момчето хвърли / топката . (3)

В този случай темата е известна и нейното действие ( момчето е изоставено ). Обектът не е известен. Синтагмата топка съдържа нова информация. Структурата на този вариант може също да бъде непълна и да се състои само от втория синтагм. Значително важен синтактичен знак не може да бъде пропуснат, независимо от неговите граматически показатели и структурна роля. Граматичните показатели са резултат от организацията на речта, докато смислените отразяват комуникативната цел на речта; Тогава, в името на което речта е построена.

В отговора на въпроса "Какво е направил момчето?" Синтагматичната структура на изречението също е двукомпонентна:

Момчето / хвърли топката . (4)

Външно този вариант на синтагматичната структура съвпада с втората, но те се различават интонационно и следователно имат смисъл. Различна интонация - различни значения. Във втория вариант, синтагматичният стрес върху първия синтагм, а в четвъртия - втория. Стресът върху синтагмата, който не може да бъде пропуснат, тъй като носи нов фрагмент от съдържание. Ако във втория вариант отговорът може да се състои от синджимент Момче , тогава в този случай той може да се състои от синтагма, която е хвърлила топката . И всеки от тях изпълнява функция на (непълна) присъда в речта.

Тъй като топката може да бъде купена, дарена, пробита, изгубена и т.н., тогава е възможна и друга реч. В отговора на въпроса "Какво / момчето / с топката?" В изречението ще има три синтагма:

Момчето хвърли топката. (5)

В отговора синтагматичният стрес върху втория синтагма е толкова смислен. Неговото присъствие е задължително, въпреки че другите два синтагма могат да бъдат пропуснати, без да се поврежда предаваното съдържание. Структурното свързване на синтагма се определя от неговата смислена функция.

Дори с такъв прост пример можем да видим, че структурата и съдържанието на едно изречение са синтагматични. Но тъй като изречението вече е реч, заключението е очевидно: структурата и съдържанието на речта имат синтагматична основа. Въз основа на горните опции можете да видите как синтактичната структура на речта (изречението) се променя в зависимост от конкретната комуникативна цел.

Важно е да се отбележи, че едновременно с генерирането и интонационното формулиране на реч от неговия субект в синтагмата то се възприема адекватно от слушателя. Ние имаме много очевидна картина: от какви единици речът се състои от неговия предмет, на нивото на същите тези единици, това се възприема от слушателя. Обратно, на нивото на което се възприема речта на единици, тя се състои от едни и същи единици. Според нас това е същността на поколението и неговото възприятие. И всяка от съставните й части.

> Така, синтагматичната структура на речта се създава от нейния субект. В устната реч интонацията отразява тази структура, насочвайки границите на синтагмите към логическите и семантични взаимоотношения между тях, към тяхната специфична комуникативна функция и по този начин допринася за недвусмисленото предаване на съдържание. В писмена реч на базата на контекста читателят трябва самостоятелно да разбере синтактичната структура на текста, който се чете, и да възстанови интонацията на автора, за да постигне точното си разбиране.

Тъй като предложението и неговото съдържание са тясно свързани със специфичната ситуация и не е необходимо конкретни участници да се специализират в предложението си, структурата му е изключително проста. Във вариантите на нейните синтагматици често се появяват еднозначни синтагми. Това създава илюзията, че изреченията са съставени от думи. Нека се опитаме да се отървем от него. Обмислете организирането на следното изречение:

... Събуждане рано, //

В прозореца видях Татяна //

Сутринта бял двор , //

Kurtiny , / покрив / и ограда , //

На моделите за светлинни очила //

Дървета през зимата сребро, //

Четиридесет весели в двора //

горы // И леко разпръснати планини //

. Зими с блестящ килим .

Това също е просто предложение. Състои се от 11 синтагма. Граматичните ключови думи са маркирани с удебелен шрифт във всяка от тях. В последните две думи се подчертават думите, свързващи тези синтагми с междуинстантична връзка. Това са ключовите думи за тези синтагми, те допринасят за продължаването на структурната и семантична връзка в изречението, което води до натрупването на последния синтагма.

Граматичното естество на синтагмите, както и техните вътрешносигнатични връзки и отношения, могат да бъдат характеризирани както следва:

Събуждане по- рано - за ключова дума - сродна дума на глагол, нейните компоненти са свързани със значение и подчинена синтактична връзка (съседство), с прехвърлянето на косвени временни взаимоотношения;

Татяна видя прозореца - и глаголът, чийто основен компонент бе свързан с предсказателна връзка с думата със значението на субекта и подчинение (съседство) - с формата на думата в прозореца ; Се обединява в едно структурно-семантично цяло чрез взаимоотношенията на действие, неговия предмет и начин на действие; Думите на Татяна и прозореца непосредствено един към друг не са свързани нито синтактично, нито в смисъл, но се комбинират с ключовата дума, в резултат на която се получава непряка семантична връзка между тях и смисъла на действието, на неговия предмет и начин на действие;

Сутринта бял двор - номинален синтагма с подчинена връзка ( бял двор - споразумение, следващата сутрин бяла - притча), качествено-косвени отношения; между думите сутрин и двора няма смисъл и граматична връзка, но поради връзката им с думата, всичките три думи, които са станали бели, са структурно и семантично единство;

завеси / покриви / и ограда - три еднокомпонентни номинални синтагми, които по мнение на предмета на речта, заобиколени от друг синтагмизъм, са достатъчни, за да предадат специфичен ситуационен смисъл; те не са езикови единици (думи с обобщено значение), а реч, тъй като те обозначават конкретни реалности, наблюдавани от предмета на действие в тяхната взаимовръзка и съвместно съществуване с други в конкретна ситуация;

Върху моделите на стъклената светлина - номинален синтагма, моделът на ключовите думи има две хетерогенни дефиниции на светлината и на стъклото , последователни и некоординирани; Съгласувано определя ключовата дума ( светлина + модели ), а некоординираното определя комбинацията от думи с ключовата дума ( на очилата + светлинни шарки ), дефиниращите отношения; Думите на стъклото и светлината се комбинират в едно цяло поради връзката им с модела на ключовата дума, те не са пряко свързани помежду си; Между тях е медиирана семантична връзка;

Дървета през зимата сребро - номинална синтагма, ключова дума в него дървета , тя има постпозитивно некоординирано определение, изразено чрез комбинация през зимата сребро ; Дефиниращи отношения; Дърветата не са свързани с зимата ; Поради компонента, който ги обединява в сребро , между тях възниква медиирана семантична връзка;

Четиридесет веселие в двора - номинален синтагма, ключова дума от четиридесет , има постпозитивно съгласувани ( весели ) и некоординирани ( в двора ) дефиниции; Дефиниращи отношения; Думите на весела и вътрешния двор са свързани само чрез медиирана семантична връзка;

горы – именная синтагма, ключевое слово горы , имеющее препозитивное согласованное определение, выраженное сочетанием причастия устланные и примыкающего к нему наречия мягко ; и леко разпръснати планини - номинален синтагма, ключовата дума на планината , която има предпозитивно, координирано определение, изразено чрез съчетанието на тайнството и прилежащите меки забележки; Установяват се убедителни и косвени отношения; Граматически несвързани думи леко и планини ;

– именная синтагма, ключевое слово ковром , имеющим два препозитивных определения: согласованное блистательным и несогласованное зимы ; Зими с брилянтен килим - номинален синтагма, ключов килим , имащ две предпозитивни определения: договорени от блестяща и непоследователна зима ; Дефиниращи отношения; Синтактично несвързани думи на зимата и блестящи .

Имайки предвид вътрешносигнатичните връзки, може да се види, че в много синтагми има думи, които не са пряко свързани синтактично и в смисъл, но поради техните отношения и връзка с ключовата дума на синтагмата, възниква медийна семантична връзка между тях, в резултат на което синтагмата действа като единична Структурно-семантичен речещ елемент.

Синтагматичната структура на изречението, неговите вътрешносинтактични връзки на ниво ключова дума и последователното линейно натрупване на синтагмите могат да бъдат представени под формата на различни схеми. Например това:

Синтагматична структура

Номерата отразяват последователността на синтагмите в изречението и техния брой. Стрелките показват взаимовръзката между синтагмите. Линиите между синтагмите (от 3 до 10) показват съставена интерсентактична връзка.

Всички синтагми са представени като единични независими минимални структурно-семантични групи от думи. Както виждаме, не всички думи комбинации като готови единици с номинална, т.е. Обобщени, смислени и по-специално не отделни думи като "лексикални дистрибутори", а именно, синтагмите като конкретни речни структурни и семантични блокове със ситуационно значение формират структурата и съдържанието на изречението.

Ключовите думи на синтагмата във формата на изречението са важни възли на междуписнограматичната граматична и семантична връзка ( когато се събудих видях - дворът - завесите - покривите - оградата - шаблоните - дърветата - четиридесетте - планините ). Благодарение на тази верига от ключови думи, действащи като граматическо ядро ​​- всеки в своя собствен синтактизъм - семантична връзка се установява не само между ключовите думи, но и между синтагмите като цяло. И във всеки синтагма всички негови лексикални компоненти се обединяват около ключовата дума в един структурно-смислен речещ елемент и чрез нея се създава посредническа семантична връзка между думи, които нямат синтаксична връзка помежду си.

Като обединителен се появява вторият синтагма. Основната й дума е основната реорганизираща позиция сред ключовите думи на първите десет синтагма. С ключовата дума от първия синтагма ( събуден ) той е свързан чрез междусекутагматична подчинена връзка (съседство); Отношенията са косвени, на време. С ключовите думи на следващите осем синтагма, той е свързан чрез подчинена връзка (контрол), като им дава стойностите на наблюдаваните директни обекти. Граматическите му отношения и отношения завършват на десетия синтагма. Но те не се откъсват. Защото в десетия синтагма, в допълнение към ключовата дума на планината, свързана с втория и предишните седем синтагма чрез ключови думи, двора, завесите, покривите, оградата, шаблоните, дърветата, четиридесет , има компонент, който го комбинира с единадесетия синтагма. , управляющее ключевым словом последней синтагмы ( ковром ). Тази дума е подредена , контролираща ключовата дума от последния синтагма ( килим ). Поради тази връзка между синтагмите се установяват обективни отношения, които развиват непряка семантична връзка в изречението.

Обръщайки внимание на структурата на това предложение и на предполагаемото звено в неговата организация - дума, фраза или синтагма - отново може да се убедим, че изречението има синтагматична основа . Тя не е само съставена от синтагми, но и възприемана на нивото на синтами като основни компоненти на структурата и съдържанието. Неговото формиране се осъществява чрез линейно натрупване на синтагми.

Взаимозантатичните връзки могат да бъдат представени под формата на такава схема:

междусистемни връзки

Отразява всичките 11 синтагма, последователността на тяхното линейно натрупване, тяхната интерсубтагматична подчинена и сплотена комуникация и ключовите думи на тази връзка. Вертикалните линии показват основните синтаги, наклонени - зависими от тях. По този начин, вторият синтагма е граматически за първия и за следващите осем синтагма. Десетата е зависима от втората, но основната за единадесетата.

Така във всяка синтагма има граматична ключова дума , около която всички останали лексикални компоненти се комбинират в една структурна и семантична група. На нивото на ключовите думи между синтагмите се създават синтактични и семантични връзки. Ключовите думи са важни както за интрасиннтагматичните, така и за интер-синтагматичните взаимоотношения и взаимоотношения. Те често са основните и в семантичния план, което обаче не е необходимо. Всеки компонент може да стане смислен, независимо от неговата структурна роля и специфични граматически показатели. Смисленото значение на компонентите на речта се определя не от структурните параметри, а от комуникативните цели.

В резултат на последователното натрупване на синтагми се формира реч: изречения, изказвания и текстове. Благодарение на осъзнаването на тяхната синтагматична структура те се възприемат от читателя.

Синтагмата обикновено се състои от две или повече значими думи, но може да се състои от една дума, ако по мнение на предмета на словото е достатъчно да се отрази конкретен фрагмент от съдържанието. В нашия пример това са хомогенни синтакти на завеси , покриви и огради . В комбинация с други еднофункционални компоненти на изречението те получават специфична стойност на речта (съвместно съществуване на наблюдаеми обекти, обединени от обща картина на ефекта от първия сняг върху тях). Обемът на синтагмата се определя от естеството и обема на съдържанието на фрагмента, което според автора е много важно за достатъчно, по негово мнение, отражение на наблюдаваната картина.

Думите в синтагмата в организацията на речта могат да бъдат свързани чрез всякакъв вид синтактична връзка. Синтактичните ключови думи могат да бъдат свързани и чрез всякакъв вид връзка.

Граматичното естество на синтагмата се определя от принадлежността на ключовата дума на непълно работно време. Те могат да бъдат номинални , вербални или рекламни . В некоторых языках, например английском, частеречная принадлежность слова определяется не на основании показателей, присущих слову как единице словарной системы языка или единице его грамматической системы, а на основании его речевой функции, с учётом его синтаксической позиции. В английской речи грамматический омоним может выступать как существительное, прилагательное или глагол. Степень обобщения слова в английском языке выше, чем в русском или украинском. В позиции подлежащего слово квалифицируется как существительное, в позиции перед существительным оно часто воспринимается как прилагательное, а в позиции сказуемого – как глагол. В русском, украинском и других славянских языках, благодаря их флективной природе частеречная принадлежность слова определена уже в словарной системе языка и не представляется такой гипотетической, как в английском. Данное положение находит отражение в словарях английского языка, в которых существительные, прилагательные и глаголы обычно представлены не отдельными статьями, а в качестве разных смысловых и грамматических значений одного и того же слова. Слово и его потенциальные значения.

Грамматические показатели синтагмы находят отражение в её внутрисинтагматических и межсинтагматических связях и отношениях. Организация речи осуществляется с помощью межсинтагматической связи между синтагмами при их наращении. По своей сущности можно выделить грамматическую, смысловую и ассоциативную межсинтагматическую связь, а по её направленности – вертикальную и горизонтальную связь. Грамматическая и смысловая связь проявляется как по горизонтали, так и по вертикали, охватывая и то и другое направления. Ассоциативная связь – только по горизонтали. Все виды подчинительной связи представляют вертикальное направление, отражая грамматическую иерархию объединяемых синтагм. Предикативные и сочинительные объединения представляют горизонтальную связь.

Ассоциативную связь можно квалифицировать как разновидность смысловой. Выделение её в отдельный вид обусловлено тем, что в отличие от собственно смысловой ассоциативная связь выступает только в горизонтали – при аналогиях, соотнесении, сравнении, сопоставлении, пояснении. В целом же смысловая связь выступает в таких вариантах, как собственно смысловая (при синтаксически связанных сочетающихся компонентах), опосредованная (возникающая между синтаксически не связанными компонентами, группирующимися вокруг ключевых слов, на основании связи между ключевыми словами) и ассоциативная . Виды связи реализуются не отдельно друг от друга, а в единстве: грамматическая и смысловая. Ассоциативная связь представлена, например, в следующем речевом фрагменте:

Предложение не строится непосредственно из слов / или словосочетаний, // оно является промежуточной речевой структурой, // занимающей позицию между минимальной речеорганизующей единицей, / синтагмой, / и текстом / как абсолютно завершённой единицей речи. // Предложения структурируют текст / с целью облегчения его синтагматического членения и восприятия. /// Синтагмы формируют все речевые единицы / и текст в целом. /// Укладывая кирпич к кирпичу, / каменщик строит все этажи / и тем самым дом, // точно так и субъект речи / при помощи синтагм / постепенно / одно за другим / формирует все предложения / и одновременно / текст / как завершённую единицу.

Последние 11 синтагм, отмеченные жирным шрифтом, связаны с предыдущей речевой структурой ассоциативной связью, соотносящей их содержание с уже высказанным. Здесь ассоциативная связь даёт логическое основание для включения отмеченного фрагмента в связную речь, причём в данном месте речевой структуры.

Чтобы убедиться в том, что вовсе не предложение является организующей текст единицей, а синтагма, представим данный контекст без указания границ между предложениями и без знаков препинания. Укажем лишь границы между синтагмами.

Предложение не строится непосредственно из слов / или словосочетаний // оно является промежуточной речевой структурой // занимающей позицию между минимальной речеорганизующей единицей / синтагмой / и текстом / как абсолютно завершённой единицей речи // предложения структурируют текст / с целью облегчения его синтагматического членения и восприятия /// синтагмы формируют все речевые единицы / и текст в целом /// укладывая кирпич к кирпичу / каменщик строит все этажи / и тем самым дом // точно так и субъект речи / при помощи синтагм / постепенно / одно за другим / формирует все предложения / и одновременно / текст / как завершённую единицу.

Из текста исчезли предложения и пунктуация, но при указании границ между синтагмами с качеством пауз (более продолжительных и менее продолжительных) вряд ли он стал труднее для восприятия. Даже несмотря на новизну оформления. Очевидно, что сформирован он не из предложений, а в результате последовательного линейного наращения синтагм, восприятие которых позволяет точно разобраться в содержании. Очевидно, что предложения выполняют в тексте структурирующую функцию. Границы между ними в том или ином тексте многие люди определили бы по-своему, хотя воспринимали бы его содержание вполне адекватно. Но любое восприятие “по-своему” синтагматической структуры текста ведёт к искажению его содержания.

Весьма важно учитывать, что не все синтаксически связанные слова входят в одну синтагму. Они могут относиться к разным синтагмам. Так, ключевые слова синтаксически сочетаются между собой, но входят в разные синтагмы. Их связь межсинтагматическая. Связывая ключевые слова, она тем самым объединяет группы слов в качестве самостоятельных единств, составляя из них предложения, высказывания и текст, т.е. единую связную речь.

Статус синтагмы определяется её тремя основными функциями: 1) быть материалом в структурно-смысловой организации всех составных речевых единиц; 2) способствовать точному пониманию речи и 3) вносить ясность в структуру предложения, способствуя адекватной квалификации его компонентов. Например, при выяснении способа передачи значения предикативности – односоставности или двусоставности. Ср.: Надо бросать курить и Надо / бросать курить . Пауза во втором варианте указывает на две синтагмы и свидетельствует о двусоставности предложения. У предложений разные содержания, обусловленные в первом случае – безличной структурой, а во втором – соотношением действия как факта ( бросать курить ) и высшей степени его обязательности ( Надо ).

Из синтагм речь составляется, и адекватно понять её можно только на уровне этих же минимальных однозначных речевых единиц. Обычно синтагма меньше предложения, но нередко она может совпадать с ним или с отдельной предикативной единицей в сложном предложении. В некоторых случаях, в зависимости от коммуникативной цели и эмоционального состояния субъекта речи, она может включать несколько односоставных предикативных единиц номинативного или глагольного типа.

Академик Л.В. Щерба занимался проблемой синтагмы около тридцати лет. Он прошёл путь от фонетического её понимания к синтаксическому. В последних выступлениях и записях, оставшихся, к сожалению, неопубликованными, он говорит о ней как об основной речепорождающей единице, что в полной мере соответствует речевой действительности. Но многие современные лингвисты, говоря о синтагме, почему-то опираются не на последние выводы ученого, а на его ранние взгляды и тем самым фальсифицируют его окончательную квалификацию данной речевой единицы.

В устном общении членение речи на синтагмы осуществляется при помощи пауз. В ней нет членения на слова и предложения. Границы между предложениями не осознаются ни субъектом речи, ни его слушателями. Слова узнаются на уровне синтагм, и тем самым осознаётся конкретное содержание каждой синтагмы. В результате последовательного объединения значений синтагм формируется общее содержание речи. Традиционное деление речи на письме на предложения неизбежно приходится на одну из границ между синтагмами (обычно с продолжительной паузой).

Слова языка с их обобщающим значением могут соотноситься с любой ситуацией. В системе языка слово, отражая сущностный признак реалии (в широком смысле), носит обобщающий характер и обозначает реалию-тип. Для него здесь актуальны сущностные признаки реалий. Но в речи необходимо отразить конкретную реалию, выделив её из всех однотипных. Этому способствует указание на те признаки, которые присущи только ей. И делается это на основании актуализации её акцидентальных свойств и качеств, для отражения которых используются соответствующие слова. Объединяясь в единую структурно-смысловую группу, такая группа слов создаёт синтагму как минимальную речевую единицу с конкретным, ситуативным значением. Синтагмы, объединяя слова грамматически и по смыслу, знаменуют их переход в сферу речи. Т аким образом, синтагма – это структура, в которой происходит трансформация обобщённых языковых знаков в единую минимальную однозначную речевую единицу. Представленная в синтагме группа слов, соотносясь с конкретной речевой ситуацией, приобретает ситуативное содержание. Актуальность ситуативного значения для речи первостепенна. Не случайно И.А. Бодуэн де Куртенэ разграничивал слово в языке и слово в речи, используя для их наименования разные термины. Тем самым он чётко разграничивал сферы языка и речи, языковые и речевые единицы в целом.

Синтагмы не образуют новых понятий, они конкретизируют и уточняют те понятия, которые обозначают слова в системе языка.

Изучение синтагмы и синтагматической структуры речи заставляет по-иному взглянуть на учение о членах предложения, а также на предложение как реализацию структурной схемы с помощью лексических распространителей (т.е. отдельных слов).

Утверждение о том, что предложения как речевые единицы с конкретным содержанием формируются в родном языке в результате распространения структурных схем так называемыми лексическими распространителями, вызывает сомнение относительно своего соответствия речевой деятельности. Оно представляет родную речь в виде какой-то упрощённой словесной игры, тогда как это важнейшее орудие мышления , способ передачи сложнейших мыслей, их оттенков, чувств, тончайших движений души. Оно совершенствуется в течение всей жизни человека, который пользуется им автоматически, потому что все его знания о мире, понятия и представления, составляющие основу для мышления, речевой и практической деятельности, представлены у каждого человека на родном языке. Любой импульс, порождающий мышление, автоматически вызывает у него соответствующие слова родного языка. Родная речь – средство познания, общения, взаимопонимания, способ культурной и национальной самоидентификации личности и народа. Если всё так просто в построении предложений и речи в целом, как это представляют сторонники структурных схем, то не удивительно, что в постсоветское время нашлись неосторожные люди, пытающиеся перевести миллионы сограждан с родного на чужой для них язык. Трудно, что ли, распространять схемы отдельными словами!

Наивно и слишком упрощённо полагать, что родная речь порождается на основе схем из отдельных слов. Опираясь на исследования Н. Хомского, В. З. Демьянков, говоря о порождении речи, пишет: “… Абсурдно считать, будто сначала выбирается костяк предложения (т.е. модель, структурная схема – Е.Ф.), который затем наполняется лексическим содержанием и т.д. То, как порождается предложение в грамматике, описывает общую языковую компетенцию (competence), а не “исполнение” (performance) речи. Поэтому о фазах, или этапах, порождения речи можно говорить только условно, имея в виду возможность параллельной их реализации”. 1 Высказывание довольно категоричное, но, на наш взгляд, вполне убедительное. Виртуальность, неестественность речепорождения, объясняемого на основе структурных схем, очевидны для многих людей, которые пытаются разобраться в реальных процессах порождения речи на примере личной речевой деятельности. Не строительство предложений является следствием структурных схем, а, наоборот, структурные схемы – следствие анализа и обобщения устройства предложений, один из способов систематизации предложений на основании особенностей их устройства. Первичны не структурные схемы, а предложения как реальные речевые структуры.

Вместе с тем становится также очевидным, что и традиционное учение о членах предложения представляется не совсем убедительным, скорее, этапным в развитии лингвистической мысли. Если предложение формируется не из слов, а из синтагм, то не может не вызвать сомнений выделение в нём единиц меньше синтагмы. Ведь именно синтагма является его минимальным целостным компонентом . Выделение из синтагмы отдельных её слов в качестве членов предложения, разрушает её единство. Между ними и членами предложения (в том числе и в современной их интерпретации) нет ничего общего. Традиционная и современная концепции членов предложения вступают в противоречие с процессом порождения речи и формирования предложения. Не ясно, какую реальную речевую единицу в структуре предложения они отражают. Если слово вошло в предложение в качестве компонента синтагмы, оно не может выступать в качестве самостоятельного члена предложения, так как является неотъемлемой частью синтагмы. Ср.:

В нашем старом вишнёвом саду / каждой весной / во время буйного цветения деревьев / просто сказочно / от белизны и благоухания цветов.

В предложении пять синтагм, все они имеют наречное значение (места – времени – времени – состояния ситуации – причины). Первая синтагма представлена словоформой существительного в обстоятельственном (наречном) значении и тремя определяющими её компонентами, вторая – словом, которое квалифицируется в качестве наречия, у которого есть определение.

Нужно быть весьма изобретательным, чтобы объяснить наличие определения у наречия весной и аргументировать статус “членов предложения”, выраженных словами каждой, нашем, старом, вишнёвом, буйного, деревьев, белизны, цветов . Все такие объяснения будут весьма наивны. Потому что это предложение сформировано не из членов предложения, а из пяти синтагм как единых минимальных структурно-смысловых компонентов. Отдельные слова и словоформы выступают здесь как структурно-смысловые члены своих синтагм. В структуре предложения они не отличаются самостоятельностью.

Ситуация в период речевого акта, когда группа слов, которая манифестует синтагму и выступает в качестве минимального компонента предложения, – объективное явление. Но в этой группе начинают находить самостоятельные члены предложения и при этом не только разрушают те реальные структуры, из которых предложение непосредственно составлено, но и объединяют слова, связанные как внутренней синтагматической, так и межсинтагматической связью, не обращая внимания на то, что последняя объединяет не отдельные слова, а целые группы слов. Возникающие при этом смысловые и синтаксические отношения – это отношения между группами слов, а не между отдельными словами. Такие действия воспринимаются как перепланировка существующей структуры предложения изнутри, когда совершенно не учитывается реальное его происхождение.

Теория синтагмы весьма тесно связана с прагматикой речи. Но целенаправленного изучения синтагматической основы речи ещё нет ни в школе, ни в вузе. Знания о ней важны при обучении учащихся письменному изложению своих мыслей, чтению текстов с адекватным их пониманием. Даже на начальном этапе обучения чтению и письму становится очевидным, что не все слова в речи сочетаются друг с другом. Поэтому необходимо найти в ней взаимосвязанные лексемы и воспринимать их как единое структурное и смысловое целое. Содержание предложения и текста в целом вовсе не определяется суммой значений всех слов в отдельности.

Чтобы правильно понять речь, нужно не просто её прочитать, нужно соотнести и объединить в ней слова, правильно разграничить единые минимальные их группы. Очевидно, что в любой речи слова не только объединяются, но и разграничиваются. Читателю необходимо правильно определиться в синтагмах, из которых автором сформирован текст. Постигается это в школах нынче стихийно, интуитивно, и далеко не всеми учащимися. Часто можно стать свидетелем картины, когда человек читает текст, но не понимает его, потому что им не осознана синтагматика текста и его интонация как способ представления содержания. Но если в основу обучения чтению, аудированию, говорению и письму поставить синтагму, процесс обучения станет осознанным и для учителя, и для учащихся. Он получит совсем иное качество, так как восприятие речи будет полностью соответствовать характеру её порождения. Это важно при изучении как родного языка, так и иностранного. Например, при осознании аналитических грамматических форм системы времён, страдательных, притяжательных, различных смысловых конструкций в английской речи.

Для адекватного понимания письменного текста необходимо осознать его ритм, восстановить интонацию, осознать паузы между синтагмами, определить смысловые и грамматические отношения между ними, в результате чего установить его реальную синтагматическую структуру – ту структуру, которую определил автор и которая стала единственной формой существования и передачи строго конкретного содержания. Задача читателя – вовсе не поиски выразительных смысловых вариантов в тексте, как полагают некоторые исследователи (Н.Д. Светозарова 2 , Е.А Брызгунова 3 , В.К. Колобаев 4 и др.), а осознание авторского содержания текста. При этом необходимо исключить любые иные варианты, так как все они ведут к искажению содержания, что недопустимо для таких, например, текстов, как учебный, научный, законодательный, публицистический и т.д.

Примеч ания:

1. Демьянков В.З. Продуцирование, или порождение речи.

2. Лингвистический энциклопедический словарь. – М.: Сов. энциклопедия, 1990. – с. 447.3. Брызгунова Е.А. Практическая фонетика и интонация русского языка. – М., 1963.

4. Колобаев В.К. Подвижность границ синтагмы: последствие для лингвистического и методического прогнозирования – СПб., [1996-2008].

Русский язык, литература, культура в школе и вузе - Киев, 2011, № 2. – С. 17 – 26

Други статии по темата:
Формы подлежащего в простом предложении
Подлежащее в русском языке имеет предметное значение и независимую форму именительного падежа, они проявляются во всех р...
Сказуемое в простом предложении и его признаки
Сказуемое имеет следующие признаки: 1) называет действие или признак предмета, обозн...
Препоръчваме ви да се запознаете с:
Курс на курса у дома. До 1000 думи на минута
Скорост на обучение за четене само за 1 месец. Повече от 1200 успешни студенти. Положителна обратна връзка от хора, които са завършили курса. Гаранция за качество.

Английски без кърмаче! Резултат в първите седмици!
Център за лингвистични програми. Уникален метод за високоскоростно учене у дома. Бърз резултат с гаранция!
Събития и новини от културата и образованието:
Щастливи знания ден! - 01 септември 2017 г.
Датата: 01.09.2017 - 01.09.2017
Денят на 1 септември отдавна е тържествена дата за много жители на нашата страна. Ех ...
155 години от рождението на Морис Маетерлинк - 29 август 2017 г.
Дата: 29 август 2017 г. - 29 август 2017 г.
Морис Маетерлинк, белгийски писател и драматург, създава философски произведения ...
Подайте сигнал за грешка в уебсайта:
Подайте сигнал за грешка в сайта
Моля, ако откриете грешка или печатна грешка на сайта, уведомете ни и ще го коригираме. Нека направим сайта по-добър и по-добър заедно!


Характеристики на поетичния метод на А. А. Блок през 1910-те.
В текстовете и стиховете на блока на 1910-те. Неговият артистичен метод придобива хармонично съвършенство и поетично ...
Как да се научим да говорим писмото L?
Ако човек е уверен в говоренето, има ясна дикция, няма дефекти в речта, тогава това ще бъде обещание за ...
Скорост на четене: бързо обучение
Научете се да четете само за 1 месец! Резултатът е до 1000 думи на минута!
Предметы изучения текстолога - продолжение
Возражая Н. К. Пиксанову, Б. В. Томашевский правильно писал: «В первую очередь такая постановка вопроса ...
Превръщане на текстологията в независима наука
За да се постигне такава позиция, че текстологията във всички случаи да разкрие мотивациите, които мотивират ...
Скорост на четене: бързо обучение
Научете се да четете само за 1 месец! Резултатът е до 1000 думи на минута!
2011 - 2017 © Интернет-списание Textologia.ru - сайт за руския език, литературен портал . Съдействие при изучаването на съвременния руски литературен език, лингвистика и литература.
Администрацията не носи отговорност за точността на информацията, публикувана в промоционалните материали на сайта. Копирането, повторното отпечатване и друга употреба на материалите на сайта са възможни само с писмено разрешение на администрацията.